В навечерието на Третия щурм за Плевен през 1877г. генерал Скобелев, наречен Белият генерал е назначен за командир на 13-хиляден отряд със задачата да превземе редутите „Кованлък“ и „Исса ага“, разположени на юг от Плевен, при Зелените възвишения. В решителния момент, когато всички резерви са изчерпани, генерал Скобелев застава начело и повежда нова атака. Превзети са и двата редута. По време на блокадата на Плевен ген. Е. Тотлебен заповядва на Скобелев да превземе първия вал на Зелените възвишения. По този повод той пише за него „…Скобелев е герой, какъвто рядко се среща." На 10 декември 1877 г. отрядът на ген. М. Скобелев завзема изоставените от противника укрепления на четвърти блокаден участък. Това позволява на ген. Е. Тотлебен да заповяда настъпление на другите участъци към р. Вит, където се води последния бой за Плевен. Талантът на генерал Скобелев като пълководец се проявява и при Зимното преминаване на Балкана през Химитлийския проход, и в битката край Шейново. Скобелев е пръв военен губернатор на Плевен, името му носят улици и булеварди в София, Плевен, Варна, Ловеч, Казанлък. Дали заради ореола на Белия генерал, дали заради смелостта и качествата на пълководец, но М. Д. Скобелев завинаги „остава в Плевен и България“. Михаил Скобелев умира на 07 юли 1882 г. в Москва. 07.07.2024 |