Спомените на изкуствоведа Аксиния Джурова за вълнуващите срещи и разговорите с философи, поети и художници бяха представени снощи пред бургаската публика от първо лице в Зрителната зала на новата Библиотека в Бургас.
Специалист в историята на изкуството и филологията, проф. Джурова не спира да работи, представяйки най-ярките събития, докоснали сърцето й през годините. В Бургас тя представи последния си проект – IV, V, VI, VII том от поредицата „Изчезващата памет. Срещи по пътя”.
В IV - VII том са срещите и разговорите с над 140 български художници от поколението между двете световни войни до днес. Специално място е отделено на момчетата от фабрика „Вулкан“ във Варна, „Пловдивските майни“, художниците от „Русенския Монмартр“, Групата „Градът“ и др.
„Поредицата „Изчезващата памет. Срещи по пътя“ (I–III том), София, издателство „Класика и стил“ 2018, съдържа спомени за срещи и събития, които нося в себе си. Извън тях е имало и много други, но тези са белязали моя път: с неизлечимата романтика на 60-те години; с енергията за индивидуален бунт на 1968 г.; с еманципацията и свободата и историческото им поражение днес; с интелектуалните и артистични клубове, загубили в края на 90-те години своя социален престиж и рефлекс за самооценка; с дискусиите за изкуството преди то да се „скара“ с красотата, която се пренесе в обектите на реалната предметна среда, т.е. преди да се приспособи към комерсиалността; с недоумението от днешния недискретен живот, даващ възможност да моделираш представата за себе си чрез социалните мрежи до иреалност; с желанието да съм част от вечната битка за паметта – зов да не се разрушават мостовете, през които тя преминава за поколенията. С една дума, тези срещи и портрети са моят личен прочит на времето, извън който съществуват безброй други. Ако съм имала шанса да усетя поне малко с какво „моето време“ е белязало бъдещето, рискът да „разтревожа спомените“, не само моите, може би ще е имал смисъл.”, споделя големият изкуствовед.
* Първите три тома включват предимно погледа на „другия“ - впечатления на чужденци, посетили страната ни и на българи, които са живели и са се реализирали извън нея. Тяхното мнение, освен нашето „самооценяване“, за мен винаги е било от особено значение. Сред тях са представители на Ватиканските институции и на православното духовенство, философи, историци на изкуството, професори от чужди университети като Умберто Еко, Милорад Павич, Цветан Тодоров, Дора Валие, Дмитрий С. Лихачов, Едвард Станкевич, сър Стивън Рънсиман, Робърт Браунинг, Роже Бернар, Николаос Муцопулос, Александър Младенович, Антоан-Емил Тахиаос, Дайсаку Икеда, Кишо Курокава, Хидео Курита, дипломатът Такаши Коидзуми, Пиер Рестани, Жан-Мари Дро, Жьонвиев Бререт, Ото Ан, творци, като Давид Перец, Илия Пейков, Марин Върбанов, Симеон Меркадо, Лъчезар Ошавков, Андрей Лекарски, Никола Манев, Любен Диманов, Борис Елисеев, Атанас Качамаков, Вагрич Бахчанян, Елена Волкова, Енио Калабрия, Нунцио Бибо, Велко Михайлович, режисьорите Бепе Чино и Фредо Вала, галеристите Енрико Тоди и Енцо Канавиело, мореплавателят Тим Северин, пламенната личност на Фидел Кастро и завладяващата страст на Юрий Любимов, големият дарител Гаро Папазян и др.
04.06.2021
|
