Събития
Партизаните от битката при Жабокрек избили до крак санаториум с ранени и невъоръжени войници, разкри вестник "Новинар"
|
На събора в Жабокрек преди няколко дни се събраха около 2000 симпатизанти на БСП, за да отбележат 65 години от битката на Рило-Пиринския партизански отряд с фашистите. На трибуната на събитието се качи един бивш вече премиер – Сергей Станишев, който в пролетарски стил нападна настоящия кабинет за неговите икономически намерения и перспективи... А към днешна дата депутати от ГЕРБ, РЗС, Синята коалиция и Атака искат да се създаде временна анкетна комисия, която да провери назначенията и сделките, направени в последната година от мандата на кабинета "Станишев".
Самият повод за събора накара хора, следящи политическия живот, да се заровят в търсене на отговор на въпроса - Какъв е всъщност поводът за празника на 2000 червени привърженици в Жабокрек? Един от отговорите публикува вестник „Новинар” чрез своя коментатор д-р Боримир Фурнаджиев. Авторът е възмутен от държанието на симпатизантите – „Тропат хоро върху костите на човешки същества, лекуващи се в страната по договори, подписани от легитимното правителство. Войници, млади момчета, ранени и безпомощни от държава, с която сме били съюзници по стечение на обстоятелствата”. Анализ направен върху основата на следните исторически публикации в сайтове:
„На 24 август 1944 г. в местността Жабокрек в Рила планина т.нар. Рило-Пирински партизански отряд, нападат почивната станция на войници от Вермахта, обезоръжават и убиват българските войници, пазещи станцията и след това убиват около 20 немски войници. Войниците на Вермахта са били болни или тежко ранени и не са носили оръжие. Избити са без съпротива, а станцията бива запалена. Толкова е бил куражът на шумкарите - да убиват беззащитни, болни хора, които не се съпротивляват. Дори един все още жив шумкар - Бойчо, бе сред присъстващите (на събора в Жабокрек) и с гордост заяви, че е участвал в избиването на войниците."
”Група от 250 партизани напада почивна станция, където избива 18 невъоръжени ранени немски войници. Същата група бяга панически и подпалва станцията, след което напада случайно минаващ по посока Рилския манастир автобус. Стрелят по него, после свалят пътниците, запалват го и бягат. Тези героични събития биват предадени от уста на уста и от век на век и до ден днешен се празнуват като героичен подвиг, даже бива построен музей.”
Боримир Фурнаджиев описва и времената, в които се случва „епохалната” битка - „Било е едно топло лято без военни действия в страната. Хората са работели работата си и животът си е вървял, както днес с типично българските надежди за добра есен и урожай, за богата зима и вино в бъчвите. Така поне ми го разказваха десетки хора, с които съм говорил в онзи край. Хора, които имаха роднини от избитите. Хора българи, работещи и обичащи държавата си в онези години".
Да превръщаш една срамна в българската история случка в 65-годишно честване, това е цинизъм, който в Европа има само няколко аналога, завършва авторът.
27.08.2009
|
|
Share |
|
