2
13.11.2026
Ранната оценка на риска и малките, устойчиви промени в ежедневието бяха във фокуса на панелна дискусия „Предиабетът: време за действие“, организирана с подкрепата на Мерк България ЕАД (част от групата на Merck KGaA, Darmstadt, Germany) и Българското дружество по ендокринология. Разговорът се проведе в навечерието на Световния ден на диабета. Модератор беше доц. Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология. В медицинския панел участваха проф. Цветалина Танкова, доц. Невена Чакърова и доц. Румяна Димова. Основни акценти: • Предиабетът заслужава собствен разговор. Това е състояние, при което кръвната захар е над нормата, но под диагностичния праг за диабет. Нарушеният глюкозен толеранс и нарушената гликемия на гладно са две негови основни форми. • Мащабът е значителен. По оценки на Международната диабетна федерация през 2024 г. 635 млн. души по света на възраст 20–79 години (около 12% от тази възрастова група) са с нарушен глюкозен толеранс и 487 млн. (9,2%) с нарушена гликемия на гладно. • Информираността не бива да изостава от интереса към „инсулиновата резистентност“. Тя и предиабетът са свързани, но не са взаимозаменяеми понятия. Интересът към термина „инсулинова резистентност“ онлайн е повод да се говори по-ясно за оценката на риска и за това кога е нужен разговор с лекар — не основание за самодиагностика. • Първата стъпка е профилактичният преглед. Здравноосигурените възрастни имат право на годишен преглед при личния лекар. Наличието на риск може да се оцени с въпросника FINDRISK и изследване на кръвна захар на гладно по преценка на лекаря. Онлайн въпросникът оценява риска, но не поставя диагноза. • Действието започва с изпълними навици. Поне 150 минути умерена физическа активност седмично, например бързо ходене, повече зеленчуци, бобови и пълнозърнести храни и по-малко подсладени напитки и сладкиши, са конкретни стъпки, които могат да се обсъдят с медицински специалист.
