30.01.2024

Великотърновския музей показа най-новите археологически находките от случайно открит римски некропол

Днес бяха представени пред медиите в старопрестолния град най-интересните находки от богатия некропол от римската епоха край с. Нова Върбовка, Стражишко, открити в края на миналата година.
Некрополът е бил открит от местен земеделец в края на ноември по време на есенна оран, когато тракторният му плуг засяга голяма варовикова плоча и в отворилата се дупка той вижда човешки кости. Земеделецът уведомява кмета на селото и полицията, които завеждат на място археолога от регионалния исторически музей във Велико Търново – Недко Еленски, който установява, че става дума за античен гроб. Следват едномесечни спасителни археологически проучвания в тежка метеорологична обстановка и сред обилна декемврийска кал. В хода на работата археолозите Недко Еленски, Калин Чакъров и Михаела Томанова откриват втори по-ранен гроб. Двете съоръжения са зидани с тухли, камъни и хоросан, а отгоре са покрити с варовикови плочи, чиито измазаните фуги са затваряли почти херметически вътрешността на гробовете. Стените са измазани с фина хоросанова мазилка, а при единия е оформена своеобразна възглавница от тухли на пода. Върху по-късния гроб е разтрошена ритуално керамична амфора с вино.
Антропологичният анализ на гл. ас. д-р Надежда Атанасова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ) към БАН показва, че в по-ранния гроб е погребано дете, починало на 2 – 3 годишна възраст, а в по-късния мъж и жена, съответно на 50 – 60 години и на 45 – 49 години. Археолозите предполагат, че погребаните в некропола са малоазийски преселници в този район - провинция Долна Мизия, намиращ се между античните градове Никополис ад Иструм и Марцианопол . Откитите находки датират некропола в първата половина на III век сл. Хр. Вероятно става дума за тъжна семейна история, при която мъж и жена погребват тяхно невръстно дете, а по-късно те самите са погребани в отделен гроб на същото място.
Около останките на погребаните екпедицията е открила изобилни гробни дарове: изящни златни обеци, бронзови и сребърни монети, огърлици от стъклени мъниста, бронзова фибула със солидно посребряване, украшение от медни апликации с позлата, керамична лампа, керамична амфора за вино, стъклени съдове и др. В късния гроб, до краката на жената, е открита и силно разложена кожена обувка, отговаряща на съвременните номера 39 – 41. При гръдния кош на мъжа по-късния гроб е открита сребърна монета (денарий), отсечена в малоазийския град Лаодикея (дн. в Турция) по времето на основателя на династията на Северите – император Септимий Север. От същото съоръжение произхожда и бронзова монета на град Марцианопол (дн. в гр. Девня), отсечена през 221 – 222 г. с лика на наскоро обявения за цезар бъдещ император Север Александър.
Една от най-впечатляващите находки в детския гроб е бронзов медальон на император Каракала (211 – 217), отсечен в малоазийския гр. Пергам (дн. в Турция) в резултат на посещението му там през 214 г. На опаката страна на медальона е изобразена сцена от тържествената процесия на владетеля, при която той се изправя пред бога на медицината Асклепий, от когото търси изцеление за душевните си и телесни терзания.

Велико Търново - Регионален исторически музей - Находки от най-новите археологически проучвания

30.01.2024

БУЛФОТО / Булфото

3000x2000 px / 885 KB

613879