20.10.2023

Алла Георгиева представи изложбата си „Спи, моя радост, заспи“, посветена на войната в Украйна

Изложбата „Спи, моя радост, заспи“ на Алла Георгиева е тъжно напомняне за непоправимите последици на войната и разрушителното ѝ въздействие върху човека.
В изложбата са представени сериите рисунки и живопис „Военен Дневник“, „Брезички“, „Родна реч“, „Кошмарен сън“, „Криммой“, „Родни пейзажи“ и две инсталации „Погребение на руски войник“ и „Пясъчник“.
Нейните произведения не само увеличават осезаемостта на страданието и загубата, но също така насърчават за размисъл върху въпроса как и защо се стига до тук..С нейната дълбока свързаност с украинския и руския културен контекст Алла болезнено ни въвежда в дълбините на човешките емоции, предизвикани от болката и разрушението, изразявайки собствените си чувства и преживявания в един личен разговор.
„Тази война преобърна цялата ми представа за съвременния свят. Войната в детството ми беше далечен опит на моите родители, дядовци и баби. Дядо ми е загинал „без известие“ по време на Втора световна война, детството на баща ми е било белязано с тъжно сирачество през гладните военни години. Израснах с военна реторика и антивоенна пропаганда във всички възможни медии: филми, книги, песни, спектакли, спомени на очевидци. Винаги вярвах, че сме от страната на добрите. Учеха ни, че с нас, като държава и народ са постъпили зле, че са ни убивали, разрушавали градовете ни, че Смъртта и Злото се въплъщават в онези, пришълци отвън, вражеските окупатори.През 2014 г, по време на Майдана, когато Русия провеждаше операции по откъсване от Украйна на нейните територии / анексията на Крим, провокации в Донбас/ това изглеждаше като временно недоразумение, което скоро ще се изясни...“ разказва Алла Георгиева.
Пълномащабната война преобръща цялата и представа за общата история, за мястото на руската и украинската култура. Лутането в кошмарния сън продължава вече почти две години, и с всяка новина от социалните мрежи, всяка бомбардировка, съборена и изгорена къща, гледката на масово бягане на жители от разрушените градове и села, гибелта на мирни хора - това състояние става все по-страшно, все по-абсурдно и безизходно. В страната нахлуват орди от послушни войници- платени убийци, криминални престъпници и насилници. Прословутата „руска душевност“ и „загадъчната руска душа“ приемат облика на зверска гримаса на ирационалното Зло. Нейните пацифистки убеждения прерастват в мисли за необходимост от противостояние на империята на злото.