01.12.2022

Тест-драйв: Alfa Romeo Tonale - джазово над Пловдив

От Евгени Димитров

Наскоро попаднах на мийм в Мрежата, озаглавен „Дизайнът е мъртъв“. Той показваше профилите на почти всички съвременни SUV-ове, които все повече започват да си приличат един на друг. Колата, с която тръгнахме на Пловдив джаз фест не беше от тях.
Хибридният SUV Alfa Romeo Tonale e ярък и индивидуален във всяко едно отношение. Външният вид е такъв, че няма как да не предизвика възхитено цъкане с език от хората наоколо. Но приключението започва, като влезеш вътре. Италианците не робуват на шаблона, и някои от елементите на управление се намират на съвсем неочаквани на пръв поглед места. Доста се чудих къде е start-stop бутонът, докато не го открих непосредствено пред очите си, на кормилото. Така де, няма какво да губим време за тръгване, докато бърникаме някъде отдолу… Като истинска италианка, колата е звучна и многогласна. Всеки от звуковите сигнали на автоматичните системи идва от различно място, в зависимост от това, накъде трябва да ти заостри вниманието. В началото е объркващо, но после ти става доста удобно. А, да, и като говорим за италианци – интересен е и подходът за изключване на някои от по-досадните функции, като тази, която ти връща сама кормилото, като стъпиш на осевата линия. Доста търсих от къде да я изключа, докато с изненада я открих на най-краткото място – до бутона за start-stop. Очевидно първата работа на заклетия „алфист“, който се качи и запали колата си, е да махне този асистент.
На първото влизане купето ми се стори малко тясно, но двама от музикантите от джаз-феста, които возих до София, се обадиха от задната седалка, че са си съвсем добре и луксозно. Интересното е, че дъното на багажника леко потъва надолу, и осигурява допълнителен обем за куфари и инструменти. Самият се наместих добре зад кормилото, и след първите 100 километра вече не се чувствах на тясно.
Бензиновият 1.5 двигател, комбиниран с електрическия, ми даваше доста добра пъргавост на автомобила, и въпреки, че не съм го карал щадящо в нито един момент, не надвиши 7 на сто разход.
Два „набега“ с колеги и музиканти към „Пловдивския Бевърли Хилс“ – Марково и към есенната приказка над село Дедово ни увериха в стабилното поведение на колата в остри завои, което е съвсем разбираемо за италианския стил на каране. Опитът ми от предишни години по тесните и къдрави пътища в Лигурските планини над Генуа, ме е уверил, че всяка една стандартна италианска бабичка или дядо зад кормилото може да „скъса шортите“ на произволно избран дрифтър от столичните ни дискотеки. А за това си трябва и стабилна кола, не само умения.
Изводът след това пътешествие? Alfa Romeo Tonale е много „джазова“ кола. Има неповторим стил, излизащ от световната дизайнерска сивота, кара в бързо и бавно темпо, и носи душевна наслада.