15.01.2022

Националната галерия представя изложба 'Състояния на идеологията'

Музея на изкуството от периода на социализма подреди вернисаж двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията&nbsp на Националната галерия. Изложбата представя художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век. С малки изключения събирането на тези творби започва в началото на 1970-те, като в най-голямата си част те са придобити чрез откупки от Международната изложба на реалистичната живопис в София. Първото издание на този художествен форум е през 1973 и се провежда през три години до края на 1980-те. В него участват предимно художници от бившия социалистически лагер, както и автори от Великобритания, Франция, Италия, Белгия, Западен Берлин, Швеция, Дания, Аржентина, Бразилия, Япония и др. Сред акцентите в експозицията е картината „Писмо от фронта“ на съветския живописец Александър Лактионов (1910–1972) – работа, смятана за един от еталоните на социалистическия реализъм и едно от най-репродуцираните произведения на изкуството в бившия Съветски съюз. В изложбата могат да се видят няколко картини на кубинския художник Кармело Гонзалес (1920–1990), радващ се на широка популярност в България именно чрез участията си на Триеналето на реалистичната живопис. Кубинското изкуство след революцията от 1959 придобива своеобразни черти, като съчетава древни местни традиции, някои от принципите на художествените течения на ХХ век и идеологическите парадигми на марксистките идеи.<br />
Много интересен корпус представлява малката колекция от виетнамска лакова живопис – технология с хилядолетни традиции, която след победата на социализма във Виетнам се превръща в пропаганден инструмент. В тези едновременно живописно-изящни и носещи чертите на неподправен примитивизъм творби можем да видим жанрови сцени на труд и ритуали, както и батални сцени от войната във Виетнам. Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.<br />