07.05.2017
Археолози проучват най-високия запазен паметник от римската епоха в България
Обелискът Лесически стълб, наричан още Марков камък, Дикилиташ, Стълбо, се издига на височаина 13,80 метра в близост до павликенските села Мусина и Лесичери. Той е част от погребално-религиозен комплекс, издигнат в чест на виден представител на местната римска власт и на неговите родители. Надпис, намерен сред руините, гласи: „Квинтус Юлиус, булевт и жрец на Рома, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си”. &nbsp; <br />
Паметникът датира от римската епоха и е единствен по рода си не само в България, но и в Европа. Това именно поражда интерес към него още през 1871 г., когато австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц в своята книга „Дунавска България и Балканът” оставя първото описание и акварелни рисунки. Тогава на място са видими и следите от втори подобен стълб, както и други детайли. По-късно през 90-те години на ХІХ век братята Шкорпил също посещават обелиска, като в сборника на Карел Шкорпил „Абоба – Плиска” Лесичерските стълбове и другите архитектурни детайли, намерени на повърхността, са описани като „малък храм или по-скоро гробница”. През 30-те години на ХХ век по време строежа на пътя Лесичери – Мусина падналите части от втория стълб са натрошени и вложени в строежа.<br />
В края на 80-те години на ХХ век д-р Иван Църов провежда археологически разкопки и открива интересни данни за паметника. Находките несъмнено показват, че на мястото е съществувал представителен архитектурен комплекс. При проучването е установено, че сградата на комплеска е лежала върху подиум и до нея се е достигало по стълбище със статуи на мраморни лъвове от двете страни. Левият лъв, както и фрагмент от мраморна статуя на Тракийския конник са изложени в Археологическия музей във Велико Търново. Учените предполагат, че храмът е изпълнявал своите функции от средата на ІІ век до налагането на християнството катоофициална религия през ІV век., когато поради верска нетърпимост езическите храмове са били системно разрушавани.<br />
Дълги години Лесическия стълб се издига в забвение сред избуяла растителност и малцина туристи - любители на историята го посещават.<br />
Тази година археологическата общност има надежда за опазването и проучването на стълба. Исторически музей–Павликени и Община Павликени почистиха паметника от дървета и храсти и го подготвят за провеждане на проучване през новия археологически сезон. Колектив от археолози и архитекти, направиха миналата седмица 3D заснемане на комплекса.<br />
Археологът на Исторически музей–Павликени – Калин Чакъров разказа за Булфото: „Инициативата за триизмерното заснемане на Лесичерския стълб дойде от колегите д-р Милена Райчева от Националния археологически институт към БАН и Даниел Делчев от Института „Макс Планк” в Хале, Германия, които наскоро предложиха нова интерпретация на паметника. За целта им беше необходимо качествено архитектурно заснемане на стълба. То вече е факт, благодарение на арх. Милена Каменова, която използвайки 3D скенер, успя да улови всеки детайл от извисяващия се на 13,80 м височина паметник. На място беше и колегата епиграф Николай Шаранков, който е един от утвърдените в Европа специалисти по древни гръцки и латински надписи.” <br />
Но това заснемане е само началото на предстоящите археологически проучвания проучвания. Калин Чакъров сподели: „По-късно през лятото предвиждам да проведа разкопки на този рядък паметник, които ще бъдат продължение на проучваният на д-р Иван Църов. Подал съм проект за финансиране в Министерството на културата, от което се надявам тази година да отпуснат средства. Исторически музей–Павликени кандидатстваме за държавно финансиране от четири години за друг значим археологически обект – Античния керамичен център, като досега не сме имали одобрени средства. Тази година към списъка с проекти добавихме и Лесичерския стълб и се надявам да имам щастието да проведа разкопки и на двата обекта, защото те са без аналог не само в България, но и в по-широк европейски план.”<br />
