| Влизането в сервиз на служебния автомобил на агенцията съвпадна по много приятен начин с поканата за фотосесия на истинска „джипка“, но в най-новия тренд – плъг ин хибрид. По стара традиция влизането в колата стана, без да четем подробните спецификации, за да не се влияем от тях в преценката си. От една страна, това прави изпитанието не толкова техническо, но пък от друга – съвпадащо на 100% с преживяването на редовия потребител.rnПри потеглянето знаехме само, че се качваме на кола, чиято комбинирана мощност от електрическия и бензиновия двигател стига до 240 к.с, и че разполагаме със всички офроуд режими на задвижване. Автономността само на ток е 43 километра, а само на бензин – над 300, с резервоар от 40 литра. В реални условия това винаги е повече, защото колата съвестно се самозарежда при всяко спускане, намаляване, или натискане на спирачки.rnrnУсещането за космически кораб, както във всяка съвременна хибридна кола идва от големия инфо-дисплей в средата, както и от купищата автоматизирани функции, част от които директно подминахме без внимание. Но веднага се наби на уши качеството на звука от музикалната уредба. Съчетано с безшумния електрически двигател, то позволява да слушате вътре даже и класическа музика, която има много голяма динамика между тихо и силно.rnrnПътуването на асфалт с тази кола носи неповторимо усещане за пълен контрол над ситуацията. Тихото, равно и бързо ускоряване помага да реагирате сигурно в различни напрегнати ситуации, и достигането до къдравите пътища над Брацигово почти не се усети като натоварване.rnrnПредварителният оглед на височината на окачване ни накара да сме по-предпазливи в избора на офроуд маршрут, още повече, че и бяхме със стандартни шосейни летни гуми. Добро впечатление направи плътното покриване с капаци на почти цялата долна част на колата.rnВъпреки това, приключенският дух надделя, и решихме да се пробваме по стръмния и каменист склон към Бекови скали, място, от което се открива превъзходна гледка към почти целия язовир Въча. Колата се движеше без проблеми нагоре, в основния автоматичен режим на предаване. Решихме да спрем точно на едно наклонено място, за да направим първата снимка от поредицата, която виждате. При потеглянето след това обаче в автоматичния режим гумите започнаха да приплъзват. Включихме си ръчно 4х4 /но не бавни/ и от възможните допълнителни режими „кал/пясък“, „сняг“ и „спорт“, избрахме този за калта и пясъка. Колата се измъкна все едно нищо не е било, и продължи спокойно по стръмното нагоре. Достигнахме без проблем до финалната точка преди беседката. До края на четиридневното ни пътуване нито веднъж не се наложи да стигаме до включване на бавни скорости, и при необходимост използвахме само автоматичната програма за кал и пясък. В гората нямахме възможност да дозареждаме акумулатора, и само със самозареждане и бензин отидохме и се върнахме в София през 350 километра асфалтов път и около 30 километра офроуд без проблем.rnrnУдивителното в окачването на тази кола е, че е достатъчно твърдо, за да не лашка по дупките и камъните извън пътя, и едновременно с това осигурява достатъчен комфорт за пътниците в купето. И да, поискахме ценова оферта след това. | | |
