София- Фотоизложба-130 г.организирано журналистическо движение
затвори
проф. Петко Тодоров, в средата
| Фотоизложба, посветена на 130-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България, откриха в градинката "Кристал" в София София- Фотоизложба-130 г.организирано журналистическо движение | ||
|
| ||
| Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com | ||
| Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение.
затвори |
|
| Регистрирай ме | ||
| Фотоизложба, посветена на 130-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България, може да се види до 10 ноември в галерийното пространство на открито в градинката „Кристал".
От Съюза на българските журналисти припомнят, че през 1894 г. по идея на Юрдан Ненов, известен общественик, историк и библиограф на българската журналистика, се свиква събор на журналисти и писатели. Поводът е честването на 50-годишнината на сп. „Любословие“ на Константин Фотинов, „а наравно с юбилейното тържество да стане в столицата един събор от живи стари и млади български журналисти, които биха могли да промислят как да се повдигне материално и нравствено нашата журналистика“. (Сп. „Български преглед“, 1894, кн. 11 – 12)
На 12 юли 1894 г. в салона на „Славянска беседа“ се събират около 170 души изтъкнати журналисти и писатели, сред които Юрдан Ненов, Тодор Влайков, д-р Кръстю Кръстев, Александър Теодоров-Балан, Иван Андрейчин, Марко Балабанов, Алеко Константинов, Янко Сакъзов, Евтим Дабев, Димитър Благоев, Гаврил Георгиев, Стоян Заимов, Иван Вазов, Георги Бакалов, Вера Благоева, Михалаки Георгиев, Цани Гинчев, Любомир Милетич, Христо Максимов, Иван Шишманов, С. С. Бобчев, Т. Постомпиров и други. Според д-р Кръстьо Кръстев „щастлива бе идеята, щастлив случаят да се направи първият опит за едно сближаване между българските литературни сили, за едно сплотяване между тях в името ако не на някоя литературна идея, то поне в името на техните интереси и техното възпитателно въздействие върху обществото“. (Сп. „Мисъл“, 1984, кн. 5). Така се слага началото на организираното журналистическо движение, разказват от СБЖ.
проф. Петко Тодоров, в средата | ||