Село Долене, Петрич – Градини и къщи
затвори
| Пътешествие: Долене – най-цветното село в България Село Долене, Петрич – Градини и къщи | ||
|
| ||
| Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com | ||
| Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение.
затвори |
|
| Регистрирай ме | ||
| В село Долене попаднах не съвсем случайно. Заведе ме синът ми, който от десетина години живее в югозападна България и при всяка възможност обикаля околните планини и селца, повечето запустели.
Долене се намира близо до град Петрич на пътя за Златарево по склоновете на Огражден планина. След село Първомай (да не се бърка с град Първомай) се отклонява планински черен път с тук-там останали асфалтови участъци. Първото, което ни впечатли още по пътя, че на участъците, на които може да се спре, има поставени кошчета за отпадъци. На входа на селото ни посреща младо момче, което ни връчва схема на селото и ни упътва към паркинг. На въпроса каква е входната такса за туристическия обект, ни отговаря, че няма такава, но можем да оставим дарение в поставените за това кутии в края и центъра на селото.
Още със слизането от колата при нас притичва друго момче и ни уведомява, че след няколко минути ще отвори църквата, а дотогава да се огледаме наоколо. Още с първите крачки попадаме в една голяма цветна градина. Навсякъде, където е възможно, между останките на основи от отдавна рухнали или изоставени къщи има добре окосени морави и засадени градини с цъфтящи за сезонни цветя. За тях се грижат 10-12 градинари и стотици метри прокарана инсталация за капково напояване с вода от сондаж. В селото има само няколко къщи, които са обитаеми.
Идеята за това цъфтящо и зелено царство е на местен бизнесмен (държи да е анонимен), който е решил да върне живота в това забравено село и да го превърне в туристическа атракция. В момента в него живеят само 7 души постоянни жители на преклонна възраст и облужващия персонал от околните села – все млади хора.
Влизайки в църквата „Успение Богородично“, попадаме в храм, построен още през 1873 година, със запазен резбован иконостас и икони изработени и зографисани през следващата година, стенописи и дървен таван. Иконите и стенописите се предполага да са изписани от майстори на Дебърската иконописна школа. Болката на работещите в селото е, че църквата е измазана с мазилка по време на комунистическия режим, а под мазилката се крият стенописи, с които е зографисан целият храм. Средства за реставрация няма, а това е едно много скъпо начинание.
В горният край на селото, откъдето се открива прекрасна панорама към планините Огражден, Славянка и Беласица, се намират и единствените нови къщи в селото - Къщата на билките, Къщата с люлката и новостроящата се Къща на селскостопанския труд.
В Къщата на билките може да научите нещо за историята на местността Средорек, за билките, растящи в околността, да ги видите в изложба и да опитате тематична билкова кухня. В приземието има малък ресторант на самообслужване със съвсем прилични цени.
В Къщата с люлката ще ви разкажат много за цветята, тяхната символика или да сe снабдите с растения за собствената си градина, а също така може да релаксирате в приятна обстановка на чаша чай или кафе.
Стефан Марков
| ||