С Инеос Гренадир в Южните щати - от Свирачи до Подкрепа Село Свирачи, Ивайловградско - тест-драйв на INEOS GRENADIER
Вие се намирате в сайта на Интернет фотографска агенция "БулФото" www.bulfoto.com
		Съдържанието на сайта е защитено от Закона за авторското право. Всяко публикуване, размножаване и продажба на фотоси от този Интернет сайт без знанието и разрешението на фотографска агенция БулФото е забранено и представлява закононарушение. затвори
потребителско име:      парола:      Регистрирай ме
Страстта на фотографите от БУЛФОТО към офроуда неизбежно ни доведе до среща със сензацията на 2023 година – Ineos Grenadier. От Силвър Стар България бяха любезни да ни предоставят за фото-тест дизеловия вариант на четвъртитото возило, и ние го заведохме в любимото си място за тестване на различни хубави неща – ивайловградското село Свирачи. Крепостите, реките и скалите из Ивайловградско са подходящ декор за снимките, а естествените препяствия по горските пътища до малките селца и махали – шанс да видим колата в действие. Съвестно попитах дали да избягвам дерящи боята храсти и клони, и получих изненадващия отговор – давай направо, няма страшно. Не знам какво е покритието на ламарините, но след доста скърцащи звуци от клоните при преминававе през тесни дерета, накрая наистина нямаше нито една драскотина. Малко първи впечатления от паркинга – на външен вид колата си е жив Ландроувър от старите. Това не е учудващо, защото е направена на поточната линия на Ландроувър, но във фабриката на Смарт, и снабдена с двигател на BMW. Нещото от дизайна, което първо впечатлява всички, са многобройните копчета по тавана, също като в самолет. Всъщност половината от тях са част от кабелни заготовки, водещи към различни краища на корпуса, където можете да си монтирате всякакви допълнителни пособия – фарове за глигани, лебедки, сигнални лампи за строителен обект, и да си ги захраните директно, без да опъвате нови кабели и да пробивате за „це-ка“ ключета по таблото. Електронната част на офроуд-екстрите също е качена на тавана – от там си включвате общия офроуд режим, отделното зацепване на преден и заден мост, както и затваряне на долната клапа на въздушния филтър, когато решите да газите в дълбока вода и да оставите двигателя да диша само през шнорхела, незабележимо монтиран отстрани. Централното зацепване и превключването на бавни скорости е с твърд механичен лост долу, на традиционното място до лоста за автоматичните скорости. Уредите от арматурното табло отпред буквално ги няма, всичко излиза накуп в средата. В крайна сметка не сте шосеен състезател, освен това навигаторът ви трябва да има равен достъп до информацията на таблото. За разлика от традиционния Дефендър, разстоянието от кормилото до лявото стъкло е нормално, и няма нужда да си сгъвате ръката като йога, докато карате при затворен прозорец. Скоростният лост на автоматичната трансмисия е решен наопаки, съвсем по английски – за да вървите напред, трябва да го дръпнете назад, за да маневрирате назад, трябва да го дръпнете напред, и за паркинг – трябва да натиснете едно бутонче два пъти, независимо в каква позиция сте в момента. Свиква се бързо, освен ако не тряснете някой на заден ход още при първото тръгване от паркинга. Връзката с Андроид ауто не е сред най-силните екстри на автомобила. Просторът, който осигурява колата отвътре, е забележителен. Независимо от високия клиренс, не е пестено и от височина на тавана, и спокойно можете да карате с каска на главата, ако това е изискване на обекта, където работите. За мен, понеже страдам от болки в кръста, възможността да си вдигна нагоре седалката и да карам с изправена облегалка, е безценна. Багажникът също е огромен, и събира много, ама много туби с вино на връщане от празника на Свети Трифон. Движението по междуградски път и магистрала е шумно, но сигурно. Постоянно включеното 4х4 се усеща и като лека вибрация от кардана в купето, и като абсолютна стабилност в завоите. Независимо от голямата си височина, колата не мърда и на сантиметър встрани при всякакви разрешени скорости, с които опитахме. Ако не гоните икономия на гориво, на магистралата можете да бъдете равностоен на повечето забързани батки, които светкат с фарове на другите. А ако решите да ги дразните, можете спокойно да застанете в лявото платно със 140, и да не забелязвате как светкат, като се залепят с ниските си коли зад вас. Все пак, и заради икономията, и заради комфорта, е по-добре да си карате нормално, както се полага на уверения в себе си офроудър. Истинската красота на Инеоса се разгръща, когато излезете извън пътя. При различните тестове взехме с нас хора, които да оценят подобаващо възможностите на машината – танкиста Димо Пехливанов, зенитчика Георги Зангочев, един от най-успешните в миналото редактори на списание Авто-мото свят Рали Маринов, местната легенда на село Свирачи Иван Пехливанов, известен като „Полковник Шулц“ , екологът Петко Ковачев, както и фотографите-пейзажисти Данчо Йорданов и Иван Василев, познавачи на природата и красотите наоколо. По-късно продължихме теста край хасковското село Подкрепа, заедно с Тихомир Петков, фоторепортер и главен редактор на един от най-силните регионални сайтове – Xnews.bg. През февруари, ако вали, пътят до крепостта Лютица не е от най-приветливите за офроуд, освен ако не бракониерствате дърва с „виетнамка“. Почвата е глинеста, лепи се за гумите, и превръща повечето автомобили в шейни с непредвидена траектория. Реките са сухи, но на някои места пътят потъва в тях и се налага да видите колко гази колата. Тук по нанагорнището ни помогнаха блокажите на диференциалите и бавните предавки. На няколко места направих може би грешното нещо да спра на стръмно и хлъзгаво, за да могат да слязат хората да правят снимки на автомобила, но все пак потеглих успешно с помощта на изброените по-горе механизми. В истинска атракция се превърна пътуването през меандрите на Бяла река, където пътят на места хлътва във водата, и там не става дума просто за ефектно прецапване с вдигане на пръски, а за сериозно и продължително нагазване в по-дълбокото. След подробните инструкции още от Деси Витанова в Силвър Стар, все пак се наложи да си извадя разпечатаните неща, които трябва да направя преди потапяне. Първото, което трябва да знаете, че колкото и да е добре да са уплътнени срещу вода вратите и механизмите, е добре да не киснете колата повече от 20 минути долу. Другото е, че след излизане, не гасите двигателя, а го оставяте пак около 20-тина минути, за да изсуши по-бързо каквото трябва. Преди влизане задължително стартирате офроуд режима от електрическия бутон на тавана, зацепвате централно от механичния лост, включвате бавните предавки, и след това, отново от електрически бутон на тавана, затваряте клапите, и превключвате притока на въздух за двигателя да идва само от шнорхела. Ако не изпълните нещата в тази последователност, няма как да затворите долните клапи. След като всичко е готово, можете да сложите капитанската шапка, и смело да порите водите, докато излезете отново на сух път. Като цяло колата предизвика ентусиазъм в конкретни групи хора – ловджии, фотографи, геолози, военни, и всеки питаше – абе, това новият Ландроувър ли е? Асоциацията с британската класика е естествена, и да, това наистина е буквално генетичен наследник на Ландроувър, измислен от англичани, и направен в добрата стара Европа, а не в Далечния Изток. Вратите са здрави, затварят се със силно захлопване, имат си истиски дръжки и механични бутони, за да ги отвориш. Отзад стои здрава и удобна стълба, за да се качиш на покрива и да натовариш и закрепиш каквото трябва, а броните са от истинско желязо, и спокойно можеш да стъпиш на тях. Икономичността на гориво не е сред предимствата на тази силна кола, и алармата за резерва започва да светка още когато останате на ½ от резервоара, вероятно за да не закъсате някъде в гората без нафта. С тази кола няма как да паркирате пред дискотеката и да впечатлите кифлите, но със сигурност ще си свършите хубава работа, ако работите извън асфалта, а ако имате достатъчно пари – и да не се налага да работите, а само да се забавлявате. Ето малко ТТ-данни от auto-data.net за любителите на цифри и параметри: Двигател 3.0d Twin-Turbo (249 кс) 4WD Automatic Разход на гориво, комбиниран (WLTP) 10.1-11.8 л/100 км Екологичен стандарт Euro 6 Съотношение тегло/мощност 11 кг/кс, 90.9 кс/тон Съотношение тегло/въртящ момент 5 кг/Нм, 200.7 Нм/тон Мощност 249 кс @ 3250-4200 об/мин Модел на двигателя BMW B57 Обем на двигателя 2993 см3 Система за впръскване на гориво Дизел Комънрейл Собствена маса 2740-2811 кг Максимална товароносимост 689-760 кг Минимален обем на багажника 1152 л Максимален обем на багажника 2035 л Обем на резервоара 90 л AdBlue резервоар 17 л Максимално натоварване на покрива 150 кг Максимално тегло на ремарке със спирачки (12%) 3500 кг Дължина 4896 мм Широчина 1930 мм Широчина с отворени огледала 2146 мм Височина 2036 мм Междуосие 2922 мм Пътен просвет 264 мм Преден ъгъл на атака 35.5° Заден ъгъл на атака 36.1° Дълбочина на газене 80 см Скоростна кутия 8 предавки, автоматична ZF
автомобили,джип,офроуд,4х4,4х41,инеос,гренадир,джипка