Пирин - панорама към връх Вихрен
затвори
Първото впечатление от колата е, че е изключително лека. Относително малкото тегло на купето се съчетава отлично с мощния дизелов двигател. Максималната мощност е сметната не за да бъдеш първи на светофара, а точно за рисковите моменти на изпреварване, когато трябва да дръпнеш още от развитата вече скорост и да се прибереш в лентата, преди да си станал на кюфте на асфалта. Джиповете на Санг Йонг обикновено са тежки, солидни и изискват здрава мъжка ръка в управлението. Корандо-то е първото изключение от тази традиция. Кормилото е тъничко и леко и се върти без усилие. Цялостното усещане е за управление на малък повратлив автомобил.
Стръмният наклон и острите завои не представляваха никакъв проблем за екипажа и стигнахме до горе бързо и лесно.
За любителите на екстри не липсват глезотии - удобен кожен салон, подгряване на седалките /слава Богу, нямахме нужда от него/, телевизор с навигация, и всякакви видове трибуквени съкращения под капака и в ходовата част - ABS, EBD, ESP, ASR, HBA, HAS, ARP, EPS.
Фирмата производител е една от най-старите в областта на високопроходимите машини, и новото Корандо на практика е първото изключение от здравата традиция да се правят коли на носеща рама. SUV-ът е на купе, и съответно резервоарът и част от "карантиите" отдолу са изложени на риск при потъване в по-дълбок коловоз. Но поне друг от елементите, които най-често страдат от това, висящият лагер на кардана, е по-добре скрит нагоре между останалите неща. Иначе предните и задните ъгли на атака са по-големи от обичайното за този клас коли и, съчетани с доброто окачване, разрешават някои експерименти в гората.
Изумителното при тази мощност на двигателя е разходът на гориво - между 5 и 7 литра дизел на 100 километра. При маршрут София-Банско-София, и три дни обикаляне нагоре-надолу от село Баня до хижа Вихрен, едвам успяхме да преполовим един резервоар гориво.
Върнахме колата и ключовете в Ратола с известно нежелание, но няма как да притежаваш всички автомобили, които ти харесват...