За четвърта поредна година групата за автентичен фолклор към НЧ "Христо Ботев 1889" в град Койнаре, Плевенска област показва възстановка на един от най-красивите и обичани обичаи в този край – Кумичене, характерен за Северозападна България. Както всеки пролетен празник от българския фолклорен календар, той е свързан с много смях, песни и танци, а инициатор на идеята е местният краевед и колекционер Таня Кировска-Граматикова.
Подготовката за обичая, който се изпълнява една седмица преди Великден – на Цветница, в Койнаре започва от предния ден, когато момите-лазарки изработват венците за глава и украсата за люлката. Предварително са замесили и обредния хляб с паричка отгоре, наричан „кукла“.
На Цветница момичетата отиват на река Искър с по-възрастна жена, която е тяхна водачка, и там извършват самия ритуал Кумичене. Преди това минават през църквата, където свещеникът ги благославя, и си взимат върбови клонки. На реката всяка девойка отчупва парче от обредния си хляб и го украсява с цвете от венеца си. Възрастната жена подрежда залчетата върху специална плоска дъска, използвана навремето при пране на черги и вълнени тъкани. Ритуалът се извършва в пълно мълчание три пъти, и едва на третия път се избира „кумица“ – това е момичето, чието залче изплува най-напред. Вярва се, че тя ще се омъжи първа през годината. Накрая се хвърлят и венчетата, като се наричат за берекет.. След като „кумицата“ е избрана, две момичета я пренасят до люлката, пеейки автентична койнарска песен. А там вече ги чакат ергените.
При възстановката на празника тази година койнарските девойки и младежите отново ще са с великолепни над 100-годишни автентични носии от Северна България. Те са част от личната колекция на Таня Кировска-Граматикова.
28.04.2024
|
