Най-доказаното име сред новопристигналите на Герена безспорно е това на Делио Роси. „Левски“ е поредният, 16-ти отбор в 27-годишната досегашна треньорска кариера на Пророка от Римини. Доста богата биография откъм брой клубове за сравнително, почти „младия“ за занаята 56-годишен наставник, натрупал солиден опит във всички нива на италианския футбол, но и кариера, изпъстрена с куп шумни скандали.
Ръководството на "Левски" взема определено опитен треньор, но за сметка на това ще трябва да се справя с един сприхав и суров нрав, човек, който е напълно независим, характерен с непостоянството си и пълната липса на "уседналост".
Четиригодишният престой на Делио в „Лацио“ (2005-2009) е най-успешният и най-продължителният на кормилото на един отбор, увенчан със спечелена Купа на Италия. Напуска „римските орли“, поради „лични причини“ посочени от клуба, но истината е съвсем друга. Особнякът Роси влиза в пряк конфликт с президента на „Лацио“ Клаудио Лотито, който правел опити да се меси в работата му. По същата причина Делио се разделя и с „Палермо“ и колоритния му собственик Маурицио Дзампарини, въпреки успешното им към онзи момент двугодишно сътрудничество (2009-2011). Проблемният характер на треньора се проявява с пълна сила при супер скандала във „Фиорентина“, през неуспешния като цяло за него и тима сезон 2011-2012. Замененият още през първата част на мача с „Новара“ сръбски халф Адем Ляич отправя нецензурни слова към Роси, който в отговор му се нахвърля с юмруци още на резервната скамейка. Заради проявената агресия Делио е уволнен от ръководството на клуба на следващия ден и наказан от Дисциплинарната комисия на местната федерация за 3 месеца. Оттогава изкарва два кратки периода – противоречив в „Сампдория“ (2012-2013) и едва тримесечен, до октомври 2015 г. в „Болоня“.
„Синьото“ ръководство, в лицето на абсолютно неопитния във футболните начинания Спас Русев, изглежда изначално обречено срещу неизбежното избухване на италианската бомба със закъснител. Вероятно на Герена имат някой и друг месец гарантирано спокойствие и послушание, тъй като Роси все пак прави опит за възраждане на позалязлата си кариера. Любимият метод на работа на Делио пък тип „Твърда ръка“ винаги е бил нож с две остриета сред разпасана команда от балкански вид. Строгите правила и умишлено държане на дистанция от тима са приложими сред отборите от Топ 5 на европейските първенства, но в България това най-често поражда студено отношение и недоверие към треньора, до момента в който играчите решат, че вече няма да се стараят и раздават за него.
Друг голям проблем може да се окаже липсата на непосредствена комуникация между наставник и наставлявани. Нивото на английски език и при Роси, и при играчите едва ли позволява свободно използване на футболна терминология, толкова необходима в случая, при заявената "пълна промяна" в тактика, игра с топка, защита и нападение. При налагащото се контактуване Треньор-Преводач-Футболисти и обратно, със сигурност ще има "Изгубени в превода".
И не на последно място - историческата обремененост, при която няма случай на успял чуждестранен треньор в родния ни шампионат, с изключение на тънкия познавач на българските футболни нрави Люпко Петрович. Историята помни неуспешните опити и на други двама треньори от Апенините. Вече покойният Енрико Катуци напуска ЦСКА по лични причини, въпреки че отбора върви що-годе добре и няма загуба в сезон 2000/01. Авантюрата на далеч по-известния треньор и носител на Купата на УЕФА с "Интер" Луиджи Симони, също приключва безславно в Борисовата градина през 2002 г.
Ако полетът на мечтите на Герена се окаже всъщност гръмко "синьо" финансово фиаско подпомогнато от "Дошлите за малко" Делио Роси, Обертан и Жорди Гомес, катаклизмът ще засили "Левски" и към спортното дъно. Ако и то не е достигнато междувременно, с едно примерно ново трето място в крайното класиране на Първа лига, след основните конкуренти ЦСКА и "Лудогорец".
trueRedFan
http://www.bulphoto.com/events/48475/ - линк към (vol. 1)
15.08.2017
|
