За първи път емблематичните златна маска и златна мъжка ръка от Трибенище се показват извън залите на Националния археологически музей в София. Официалното откриване на експозицията ще бъде във вторник от 16 часа, а жителите и гостите на Варна ще могат да ги видят от сряда–12 декември. Идеята е съкровището от Трибенище да анонсира третата национална изложба на РИМ – “Съкровищата на траките. Маски, богове и хора”. През май 1918 г. българска военна част извършвала пътни работи около шосето Охрид— Кичево и се натъкнала на античен гроб с много богат инвентар. Предметите били събрани и предадени на българската администрация в Охрид. За находката е съобщено в Народния музей — София, но военновременните условия не позволили веднага да се изпрати на мястото специалист археолог. Междувременно били открити още четири гроба, чийто инвентар също бил прибран от властите. Едва през октомври 1918 г. в Охрид правителството командировало известния археолог Карел Шкорпил от Варненския музей. Той предприел нови разкопки на мястото и открил още два гроба — № 6 и 7. Така със сигурност се знаят точните места на предметите само за тези гробове. Карел Шкорпил можал да събере само откъслечни сведения от ткривателите за първите пет гроба, по които след това направил опис на находките и скици на разположението им. Гробовете от некропола при Требенище били с просто устройство. Това са обикновени правоъгълни ями, подът е от утъпкана пръст и върху него били поставени телата и погребалните дарове. Върху тях имало насипана пръст и големи камъни. Материалите от некропола при Требенище са изследвани и публикувани през 1927 г. от Б. Филов в сътрудничество с К. Шкорпил Многобройните паралели показват, че предметите били изработени през втората половина на VI в., а за обща дата на некропола се приема краят на същия век. Най-интересните и ценни находки са открити в гроб № 1. Това са маска на човешко лице, открита на мястото на черепа и ръка, изработени от тънък златен лист. На безименният пръст на ръката има масивна златна халка. Освен тях сред находките има голям брой редки бронзови съдове и шлемове, железни оръжия и сребърен ритон. Те показват, че в гроба е бил погребан знатен войн от аристократичен произход. Учените все още спорят за етническия произход на погребаните в Требенище. Дори след последвалите допълнителни открития на нови гробове в този некропол и в подобния на него от Синдос – Гърция, този въпрос не е решен oкончателно. Независимо дали те са били западни траки, илири или македонци, погребаните заедно с тях великолепни находки от Требенище са сред едни от най-древните и ценни паметници на античното златарско изкуство.
10.12.2007
|
